Няколко шеметни поеми.

 
АЗ СЪМ ПОЕТ, СКЪПА
Гуидо Каталяно
 
искаш да си взема шофьорска книжка и да карам кола?
искаш да си намеря работа, осем часа, пет дни в седмицата
отпуски и взаимоспомагателни каси и тринайста заплата?
искаш да ме омъжиш?
и да имаме деца?
искаш да излизаме вечерта, може би петък
с онази двойка от твои приятели?
и в събота, филм?
искаш да поема моите отговорности?
искаш да поема отговорности?
кажи ми, как ме искаш?
по-висок?
по-добре облечен?
по-парфюмиран?
по-сигурен?
по-малко възбуден?
повече възбуден?
колко пъти на седмица илскаш да го правим?
2?
3?
само в почивните дни?
преди или след хранене?
искаш винаги ти да си отгоре?
така повече ли ти харесва?
искаш да продължа да пиша?
искаш да спра?
искаш да стана известен?
искаш моите любовни стихове да говорят само за теб?
искаш да спря да използвам подчинителните?
или искаш още да ги употребявам?
искаш ме с брада?
с дълга коса?
искаш ме без брада?
загорял с тен и изпечен?
блед?
по-мускулест?
искаш да спря да пуша?
искаш да те целуна, когато най-малко го очакваш?
или искаш ти да решиш кога?
искаш да имаш твоето пространство?
искаш да излизаш с твоите приятелки?
искаш да спиш на дясно?
искаш да спиш на ляво?
искаш ли аз да спя на пода на един матрак?
искаш ме по-сладък?
или ме искаш по-твърд?
искам ме по-голям копелдак?
или ме искаш по-романтичен?
искаш ли ме все още?
не ме ли искаш повече?
направи едно нещо, скъпа
реши как ме искаш
ако искаш, направи един списък
и след това се изкачи на покрива
и го разкажи на висок глас
аз ще бъда далече, тогава
ще бягам бързо и леко
и вятъра, може би
ще ми донесе твоите думи
 
Преводач: unknown
 
 
 
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ КЪМ ЕДИН СПЕЦИАЛЕН ЧОВЕК
Ан Секстън
 

Пази се от мощта,
понеже нейната лавина може да те погребе,
сняг, сняг, сняг, задушаващ твоята планина.
Пази се от омразата,
тя може да си отвори устата, ти ще се разбеснееш
и ще ти изяде крака, една мигновена проказа.
Пази се от приятели,
защото предадеш ли ги,
тъй както ще сториш,
те ще забият глави в тоалетната
и сами ще пуснат водата.
Пази се от интелекта,
понеже той знае толкова много, той не знае нищо,
и ще те остави да висиш надолу с главата,
ще изричаш мъдрости, докато сърцето ти
пада през устата.
Пази се от игри, актьорски роли,
планирани речи, познати, определени,
понеже те ще те разкрият,
и ти ще си стоиш като едно голо и малко момче,
пикаещо в собственото си легълце.
Пази се от любовта,
(освен ако е истинска,
и всяка част от теб казва „да”, включително пръстите на краката),
тя ще те увие като мумия,
и писъците ти няма да бъдат чути,
и бягането ти никога няма да свърши.
Любов? Било то мъж. Било то жена.
Тя трябва да е вълна, която искаш да яхнеш,
отдай ѝ тялото си, отдай ѝ смеха си,
отдай, докато те погълне чакълестият пясък,
и земята твоите сълзи. Да обичаш друг е нещо
като молитва и не може да бъде планирано, просто пропадаш
в обятията му, понеже вярата ти, погубва вярата ти.
Специални човече,
ако бях на твое място, нямаше да обръщам внимание
на моите предупреждения,
до известна степен съставени от твоите думи
и до известна степен от моите.
Колаборация.
Не вярвам нито на една от думите, които казах,
освен на някои, освен че мисля за теб, като за младо дръвче,
със залепени листа, но знам, че ще пуснеш корени
и истинската зеленина ще се появи.
Давай. Давай.
Ох, специални човече,
възможните листа,
тази пишеща машина те харесва, докато вървиш към тях,
но желае да троши кристални чаши
във възхвала,
за теб,
когато черната кора бъде захвърлена,
и ти започнеш да се рееш навсякъде,
като новопоявил се балон.
 
Превод: Пейчо Кънев
 
 
 
***
 
Всичко това казвам на теб,
моя художествена измислицо, единствено мое нещо,
което може да бъде цяло. Обичам, че мога да разказвам за
още непочувстваното или непонятното.
В теб има място
за кули и портокалови кори,
за промълвеното, подтиснатото.
В теб бих могъл да се изгубя
 
Стивън Дън
Превод: Христина Керанова
 
 
 
ПЕСЕН
Ана Бландиана
 
Песента не е моя.
Тя само понякога минава през мен,
неразгадана, неовладяна.
С моето име се облича,
тъй както древните богове
минавали сред хората,
наметнали по някой облак.
Не знам точно кога идва.
Не знам и кога си отива.
Къде се намира,
когато не е в мен.
Съдбата ми е –
да я чакам…
 
Превод: Александър Хрисов
 
 
 
 
КАК ДА СТАНЕШ ПОЕТ
Уендел Бери
 
Намери място за сядане.
Седни. Замълчи.
Трябва да разчиташ на
дарба, начетеност, знания,
умения — повече от тези
които имаш — вдъхновение,
труд, възраст, търпение
защото търпението и времето правят
вечността. Читателите
които харесват стиховете ти,
се съмняват в преценката си.
Дишай безпристрастно
в не безпристрастната атмосфера.
Избягвай кабели.
Говори бавно. Живей
триизмерен живот;
стой далеч от екрани.
Стой далеч от всичко
което не зачита мястото, където е.
Няма не свети места
има само свети места
и осквернени места.
Приеми последиците от тишината.
Вземи най-доброто от нея.
От малките думички, които изникват
от тишината, като молитви
обратно към този, който се моли,
напиши стих, който не смущава
тишината, от която идва.
 
Превод: Христина Керанова
 
 
 
СПОНТАННА ЛЮБОВ
Били Колинс
 
Сутринта като се разхождах по брега на езерото,
се влюбих в едно орехче,
а по-късно през деня в една мишка,
която котката беше изпуснала под масата.
В сенките на есенната вечер
обикнах една шивачка,
все още зад машината до прозореца в шивачницата,
а още по-късно купа бульон,
от която се вдигаше пара
подобно пушек от морска битка.
Това е най-добрият вид любов, мислех си,
без компенсации, без подаръци
или лоши думи, без подозрения
и мълчание по телефона.
Да обичаш кестен,
шапка и ръката си на кормилото.
 
Превод: Христина Керанова
 
 
 
ДА НАУЧИШ МАЙМУНАТА ДА ПИШЕ
Джеймс Тейт
 
Не беше особено трудно да научат
маймуната да пише стихотворения:
първо я привързаха за един стол,
после завързаха молив в ръката ѝ
(листът предварително бе залепен за масата).
След това доктор Блуспайър се наведе над нейното рамо
и прошепна в ухото ѝ:
„Така, както си седнала, приличаш на Бог.
Защо не пробваш да напишеш нещо?”
 
Превод: Пейчо Кънев

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *