ОТКАЗАЛ СЕ ОТ ВСИЧКО

 
Още докато бях малка ми показваше само истината
онова бляскаво парче например
в ямата на изгорялата къща на село което за малко да убедя баща ми
че е злато не станиол
и то наистина беше злато но той ми се присмя и…
 
Тя седи винаги на рамото ми
като маймунка и си играе с материята
под прозореца ни минаваха десетки мъртви
баща ми ги возеше с трактора и катафалката
но Тя ми прошепваше
това не е смъртта
това е дълбок и красив сън
и лицата на мъртъвците бяха спокойни и усмихнати и аз й вярвах
 
Откривах я внезапно във вестниците
в одрания заек в кухнята
в промоциите на супермаркетите в некролозите в лицата на плочките във всяка баня
в жената която спи до мен и сънува
в Бог
който ми каза че съществува
макар да се съмняваме в него защото
не можем да го пипнем както пипаме гърда и пясък
перушина и горещ котлон
 
Тя ме научи на най-важното:
да съм отказал се от всичко човек за да мога да я призовавам
 

А теб на какво те научи поезията?

_________

 
линк към стихосбирката: https://popup.econt.com/744

снимка: Елена Генова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *