“Може би това е любовта: да наблюдаваш струйката кръв потекла от носа на любимия да бършеш своя собствен нос и кръвта отсреща да изчезва.”

                              “Братовчедката на Зорбас”
                                         Рене Карабаш

За мен

Казвам се Ирена.
Идвам от село Александрово, Ловешко. Живях и учих там до 7-ми клас. Като малка не обичах да ходя на детска градина. За малкото дни, в които бях там, сцепих веждата на Ицо с дървено кубче, а когато ни изследваха за глисти, избягах със свалени гащи, пълзяща по стълбите, крещейки на учителката, която ме гонеше „глупачка“, от което тя много се обиди, а аз все още не знаех какво е обида, но знаех вече какво е страх. Вкъщи се научих да пиша, докато майка ми гледаше новородената ми сестра. После започнах да ходя на училище. Майка ми – главен счетоводител на училището, а баба ми – секретарка с електронна пишеща машина, на която ми набираше стихотворенията, които започнах да пиша. Слагаше ги в папка с името „Папка“ – първата ми поетична книга. В училището се носеха слухове, че не съм ги писала аз, а майка ми. За едно бяха прави, пишеше ги някой друг, но не беше майка ми. Диктуваше ми всеки ден, когато останех сама в стаята. Само аз го чувах…

Из “Братовчедката на Зорбас”

Книги

Книжните тела на Рене 

Сцена

Ирена в киното и театъра

Червена книга

Блогът на Рене

Писателска помощ

Искаш да научиш тънкостите в писането или просто да получиш обратна връзка за творбите си от Рене? Това е мястото.

Синя книга

Интервюта и телевизионни участия

Изпратете ми писмо.