Биография

Казвам се Ирена. Идвам от село Александрово, Ловешко. Живях и учих там до 7-ми клас. Като малка не обичах да ходя на детска градина. За малкото дни, в които бях там, сцепих веж- дата на Ицо с дървено кубче, а когато ни изследваха за глисти, избягах със свалени гащи, пълзяща по стълбите, крещейки на учителката, която ме гонеше „глупачка“, от което тя много се обиди, а аз все още не знаех какво е обида, но знаех вече какво е страх. Вкъщи се научих да пиша, докато майка ми гледаше новородената ми сес- тра. После започнах да ходя на училище. Майка ми – гла- вен счетоводител на училището, а баба ми – секретарка с електронна пишеща машина, на която ми набираше стихотворенията, които започнах да пиша. Слагаше ги в папка с името „Папка“ – първата ми поетична книга. В училището се носеха слухове, че не съм ги писала аз, а майка ми. За едно бяха прави, пишеше ги някой друг, но не беше майка ми. Диктуваше ми всеки ден, когато останех сама в стаята. Само аз го чувах…

Класът ми беше микрокосмос на селото – състое- ше се от български, влашки и турски деца. Оттам раз- бирам донякъде влашкия и турския език. Говоря на тях предимно обидни неща, защото това ни беше работа- та тогава – да се псуваме и да се смеем. От училище се прибирах с Лютфие от турската махала и Иваничка от влашката. Всеки ден правехме „клас стани, клас мирно“. Въпреки че 89-та беше минала отдавна, в по- неделник ни проверяваха дали сме изкъпани, дали имаме черно под ноктите и дали си носим носна кърпичка. Вед- нъж отидох на училище с кръстче на врата. Учителка- та ми го стисна в юмрука си и каза повече да не го нося. Беше червена, като цвета на кръстчето. След няколко дни я видях да обикаля църквата на Великден. Най-много учехме по биология при учителката Ха- миде Юмер Ефенди, която ни казваше „учете, за да не ме излагате, когато отидете да учите в града“. Освен че не я изложих, когато влязох в Езиковата гимназия в Ловеч, бях с един от най-високите балове. Опасността да не се изложиш и да покажеш, че си достоен колкото са достойни и градските деца, ми донесе много успех в живота. Но и много излишна неувереност, чиито утайки нося до днес, защото постоянно на мен, сестра ми и на моите приятели се повтаряше „вие не сте от града“. По-късно разбрах, че градът, държавата и континента са просто географски понятия. Защото си дадох смет- ка, че единственото, което беше важно, е да се целиш в слънцето. В най-лошия случай ще попаднеш сред звездите. Етническо разделение сред децата в селото за щас- тие нямаше. Яшко и Мечо бяха влюбени в мен и сестра ми и на Свети Валентин влязохме в буса на бащата на Яшко, Бейзат, в който слушахме любовни турски песни. Подариха ни по едно изкуствено цвете, напарфюмирано с парфюм. Тогава научих, че едно цвете е истинско, само когато мирише.

Из “Братовчедката на Зорбас”

Награди и номинации

-Награди за най-добра женска роля, за филма "Безбог", 2016:

- Сребърен леопард от Филмовия фестивал в Локарно
- Алуминиев кон от Филмовия фестивал в Стокхолм
-Сърцето на Сараево от Филмовия фестивал в Сараево
- Златна роза от Филмовия фестивал във Варна
-Номинация за най-добра актриса от Българската Филмова Академия

Носител на Литературната награда „Елиас Канети“ за романа „Остайница“ 2019
Номинация на романа „Остайница“ за роман на годината от Фонд „13 века България“ 2019
Номинация на романа „Остайница“ за Литературни награди „Перото“, категория проза 2019
Номинация на стихосбирката „Братовчедката на Зорбас“ за Национална поетична награда „Иван Николов“ 2021
Номинация на стихосбирката „Братовчедката на Зорбас“ за Литературни награди „Перото“, категория поезия 2021
Селекция в главната програма на книжния панаир в Лайпциг, Германия, 2020
Участие в сборника „Contemporary Bulgarian Prose 2019” на Национален Център за Книгата, НДК
Участие в сборника „Най-превеждани български писатели 2019“
Първа награда за белетристика от Литературния конкурс Боян Пенев, 2015
Номинация на стихосбирката „Хълбоци и пеперуди“ за Национална поетична награда „Иван Николов“ 2016
Член на журито, на Националния Литературен Конкурс "Петя Дубарова"
Премиера на стихосбирката „Хълбоци и Пеперуди“ в Университета „Кеймбридж“, в Българския културен институт в Лондон и Българския Културен Институт в Прага
Премиери на книгите „Остайница“ и „Хълбоци и пеперуди“ на Празник на изкуствата „Аполония“, Созопол
Участник като автор във фотографската изложба „30/47“ на Силви Стам, НДК
Член на Европейската Филмова Академия
Член на Журито на Национален Филмов Център, 2019

Интервюта

Когато мечтите се сбъдват: Историята на Ирена Иванова

logotype_white-1

Гостуване в “Шоуто на сценаристите”

БНТ ЛОГО

Рене Карабаш с дебютен роман - "Остайница"

ELLE-Logo

Нека се погрижим да бъдем АЗ, преди да бъдем мъже или жени

За ентусиазма и успешните начинания в училището на живота

capital-default

20 въпроса: Ирена Иванова (Рене Карабаш)

Variety-Logo-black-and-white

Рецензия на "Безбог" във Variety

Ирена Иванова: За да пишеш или говориш за раните на някого, трябва да влезеш в тях

download (3)

Г-ца Карабаш и обществото на мъжете от женски пол

Ирена Иванова, или коя е Маргьорит Дюрас?

Ирена от Червената книга

Един съвременен Дориан Грей

AzCheta-Logo-New-Wide

Как четеш: Рене Карабаш (Ирена Иванова)

download

Актрисата от "Безбог", която спечели сърцето на Сараево

logo-red

Награда EFA

Young Poets

Рене Карабаш: Свръхсвободата ни кара да си поставяме вътрешни граници

Рене Карабаш за "Остайница" - премиера в Пловдив

За успехите и наградите - драматургът Рене Карабаш

„Очи сини коси черни“ по Маргьорит Дюрас от Ирена Иванова

Рене Карабаш за братовчедката на Зорбас - шумна и тиха, заземена и летяща

Рене Карабаш за поезията

БНТ ЛОГО

"Братовчедката на Зорбас" - новата книга на Рене Карабаш

За книгите, киното и театъра... говори Рене Карабаш

capital-default

Училище за писатели

БНТ ЛОГО

Академия за детско писане с Рене Карабаш

Божана Апостолова и Рене Карабаш в Български културен институт в Лондон

Остайница - Рене Карабаш -Жанет 45 Аполония 2018

БНТ ЛОГО

Рене Карабаш и експериментите в изкуството

Младите и поезията

"Остайница" на Рене Карабаш спечели националната награда "Елиас Канети"

БНТ ЛОГО

Кампания срещу насилието над жени със стихосбирката "3/4 любов"

24 май като личен празник за Рене Карабаш